В живота няма нищо сигурно. Никой не може да ти гарантира, че след като учиш или тренираш нещо, след това ще си вадиш хляба с него. Това в най-пълна степен важи за футболистите. Много малък процент от хората, които тренират любимата игра, успяват да я превърнат в своя професия. Останалите трябва да се справят с живота по друг начин.
Понякога обаче съдбата се усмихва. Тук сме подбрали няколко души, които явно са смятали, че футболната им кариера е била приключила още преди да е започнала и са си намерили нормална работа. За техен (а и наш) късмет, животът им е претърпял остър завой и ги е направил идоли на мнозина.

Ето ги и тях:

Питър Шмайхел, чистач
Легендарният датски страж е имал няколко интересни професии, преди да се превърне в най-добрия вратар в историята на Манчестър Юнайтед. Шмайхел, който започва кариерата си в нискоразрядните датски двизии, трябва да започне нормална работа, за да може да припечелва. Той работи във фабрика за текстил, но бързо напуска, защото работата му не е обезопасена, след което се захваща да чисти помощни домове за стари хора. Преди да се захване с футбол, датчанинът също така работи и в Световния фонд на природата (WWF). Едва след това той подписва договор с Брьондби, което му отваря пътя към величието.

Рики Ламбърт, поточна линия
Историята около бившия английски национал, подчертавам НАЦИОНАЛ, е достойна за заснемане от някой холивудски режисьор. Ламбърт, който е фен на Ливърпул от малък и юноша на клуба, е освободен от „мърсисайдци“ преди да има възможността реално да играе за тях. Налага му се да рита в ниските английски дивизии, за да си проправи път обратно към елита. По време на престоя му в четвъртодивизионния Макълсфийлд, заплатата му е толкова миниатюрна, че трябва Рики да започне работа във фирма за консервиране на цвекло. Задачата му е да поставя капачки на бурканите, идващи по поточната линия. Ламбърт все пак сбъдва детската си мечта и играе за Ливърпул, но когато вече е прехвърлил 30 години.

Чарли Остин, строител
Напоследък нападателят се поизгуби, но в момента той рита за лидера в Чемпиъншип Уест Бромич Албиън. Остин за пръв път се появи във Висшата лига с екипа на Куинс Парк Рейнджърс и остана в историята с това, че успя да отбележи 18 гола за сезона, но въпреки това клубът му изпадна. Единствено топ-стрелците Серхио Агуеро, Хари Кейн и Диего Коща имаха повече попадения от него. Чарли е юноша на Рединг, но „кралските поданици“ го освобождават и той е принуден да започне футболната си кариера от деветото ниво на английския футбол. По това време той си вади прехраната като строител, или още общ работник (bricklayer). През 2009г., 20-годишният Остин подписва първия си професионален договор със скромния Суиндън, а десет години по-късно той вече има 34 гола във Висшата лига срещу името си.

Мирослав Клозе, дърводелец
Интересен факт е, че водещият голмайстор на световни футболни финали съвсем спокойно е можело да не стане футболист. Кариерата на Мирослав Клозе започва доста късно, като до своя 21-ви рожден ден, той се подвизава в петодивизионния немски Хомбург. Явно и роденият в Полша играч също не е смятал, че ще успее да пробие във футбола, затова решава да започне да си търси истинска работа. Той става чирак в атилие по дървообработване. Тогава обаче късметът му се усмихва и той се присъединява към тима на Кайзерслаутерн. Останалото е ясно на всички – Вердер Бремен, Байерн Мюнхен, Лацио, световната купа и т.н. Клозе е известен като изключително скромен и честен човек. Може би трудният му живот преди славата е в основата на това.

Стюърт Пиърс, електротехник
Бранителят, по-известен с прякора си „Лудия“, също е имал трудно начало на кариерата. Години и години преди да се присъедини към двукратния носител на КЕШ Нотингам Форест, Пиърс играе в аматьорския Уелдстоун, като му се налага да работи и още нещо, за да преживява. Той се подвизава и като електротехник, като второто му оръжие, освен топката в краката, е отвертката в ръката. Интересното е, че когато получава обаждане от Нотингам, Стюърт изобщо не е уверен в собствените си качества и се явява на пробите, помъкнал куфара си с инструменти – ако не го вземат за футболист, то поне да започне работа като електротехник в клуба на Брайън Клъф…

Морено Торичели, дърводелец
Докато навърши 22-години, бранителят играе в четвъртодивизионния Каратезе. Тогава изведнъж късметът го покрива. Скромният тим играе приятелски мач срещу гиганта Ювентус като част от предсезонната подготовка на „бианконерите“ през лятото на 1992г. Легендарният треньор на торинци Джовани Трапатони е във възторг от качествата на младия Морено и желае да го има в състава си. Торичели е закупен за 50 милиона лирети, което се равнява на малко над 26 000 евро. По това време бранителят си изкарва прехраната като дърводелец, тъй като клубовете в Серия „D“ не са известни с това, че са гъчкани с пари. Твърдата игра и навременните шпагати стават запазена марка на Торичели и той печели всъчко възможно с екипа на „старата госпожа“. Неговият съотборник Роберто Баджо, знаейки за миналото на Морено, шеговито му лепва прякора „Джепето“.

Георге Попеску, шпионин
Това далеч не е толкова готино, колкото звучи. „Джика“ Попеску, който е легендарен румънски футболист от 90-те години, започва кариерата си още докато страната му е управлявана от комунистическия лидер Николае Чаушеску. Режимът в Румъния е същият като нашия. В този ред на мисли има и звено, наречено Държавна сигурност. То „назначава“ произволни хора, които да работят като правителствени тайни агенти и редовно да докладват на държавата, ако някой съзаклятничи срещу партията. Попеску също е принуден да е шпионин и да рапортува на властите какво си говорят неговите съотборници в Университатя Крайова. Въпреки че се превръща в един от най-великите румънски футболисти в историята, това му минало едва ли му дава покой.

Вини Джоунс, строител
В интерес на истината, винаги сме смятали, че ако този човек имаше различна професия, тя би била касапин или надзирател в затвора. И все пак израстването на Вини Джоунс наистина е доста внушително. Той започва своята кариера от същия този отбор на Уелдстоун, където дори е съотборник с Пиърс. Както вече споменахме, на играчите от тимовете извън футболната лига им се налага да работят допълнително, така че Вини се хваща да бачка по строежите. Обикновено той е този, който мъкне тухлите с трудовашката количка, а останалите реално градят новата сграда. Когато Джоунс все пак се добира до професионалния футбол, неговият стил си остава същия, както и по строежите – груб зидаро-мазачески. Освен с паметна кариера, той ще се запомни и с някои култови филми, в които взима участие.

Графите, продавач на торбички
Бразилският стрелец ще остане в историята на Бундеслигата като голмайстор на Волфсбург в шампионския им сезон през 2008/09. Всички помним убийствения тандем, който кариоката заформи с босненеца Един Дзеко. Това обаче, Графите постигна, когато бе вече на 30 години. Началото във футбола за него не е никак лесно. Той обикаля различни нискоразрядни бразилски тимове, в които не му потръгва. Принуден е да си намери други поприще, където реално да припечелва. Графите започва да обикаля от врата на врата и да продава торбички за кофи за боклук, за да може да издържа семейството си. Първият му трансфер в Европа е когато той вече е на 27 и е във френския слабак Льо Ман. Кой би предположил, че този човек ще стане голмайстор на Първа Бундеслига?

Крис Уодъл, месар
Един от най-добрите английски футболисти в последните 30 години. Който и да питате, всеки, който някога е гледал Крис Уодъл, ще ви отговори по такъв начин. Не напразно атакуващият халф притежава прозвището „Магическият Крис“. Преди да се наложи в отбора на Нюкасъл обаче, Уодъл трябва да изкарва прехраната си по друг начин. Той започва работа във фабрика за производство на наденички. Тъкмо бъдещият английски национал е отговарял за подправките в колбасите, така че задачата му е била доста отговорна. Освен за „свраките“, Уодъл играе още за Тотнъм, Олимпик Марсилия и Шефийлд Уензди.

Бари Хейлс, хлебар
Признавам, че този играч не е от най-известните, но преди години изигра солиден брой мачове във Висшата лига. Бари Хейлс е нападател по призвание и до 25-тата си годишнина играе аматьорски футбол в състава на Стивънидж. Тъкмо там му се налага да работи и друго, за да може да се прехранва. Поглеждайки солидната му физика, лесно можем да асимилираме, че Хейлс е бил хлебар в един завод за хляб. След това той рита и в Бристол Роувърс, а златните години от кариерата му минават във Фулъм, където играе и елитен футбол. За „котиджърс“ има 75 мача и 13 гола във Висшата лига.

Дадо Пършо, механик
Още една покъртителна история, достойна за холивудски филм. Дадо Пършо е юноша на Хайдук Сплит, но докато е на 17 години му откриват аритмия. Докторите съветват клуба да го освободи и точно това се случва. На 18 се мести да живее във Франция в преследване на мечтата си да стане голям футболист. В началото играе в аматьорските ФК Руен и Сент Рафаел, а паралелно с това е и автомобилен механик и работи по сервизите, за да преживява. Чак когато е на 22 е забелязан от тогавашния треньор на Монако Жан Тигана и привлечен в тима от княжеството, на който помага да спечели титлата на Франция за 1999/00 и да достигне финал в Шампионската лига през 2004г.